Титановият метал, получен от сурова руда, се нарича гъбест титан поради неговия порест и гъбест вид. Титанът е много разпространен като химичен елемент. Сред най-разпространените метални елементи в земната кора титанът е на четвърто място (след Al, Fe и Mg). Първият минерал, използван за производството на титан, е рутил (TiO2) или илменит (FeTiO3), получаването на метален титан от тези рудни минерали е разделено на следните 5 различни стъпки или процедури, а именно:
(1) Минералите се хлорират, за да образуват TiCl4;
(2) дестилационно пречистване на TiCl;
(3) Редукция на TiCl4 за получаване на метален титан [процес на Kroll];
(4) Отстранете страничните продукти от процеса на редукция, за да пречистите металния титан (гъбест титан);
(5) Натрошаване и класифициране на метален титан с цел получаване на продукти, подходящи за следващата стъпка на търговски чист титан (CP титан) и топене на титанови сплави.
Процесът на хлориране не изисква висока чистота на рутил. Ако се използва илменит вместо рутил, суровината е титанова шлака, богата на TiO2, която е страничен продукт от топенето на илменит с въглерод в електрическа пещ за производство на желязо. Реакцията на хлориране протича в кипяща пещ, съдържаща TiO2, примеси и въглерод (кокс), които влизат в хлоратора заедно с рутил, вижте Фигура 3.1. В контакт с въглерод реакционните продукти са метален хлорид (MClx), CO2, CO и газообразен TiCl4 (точката на кипене на TiCl4 е 136 градуса C), тези реакционни продукти се изпускат от горния тръбопровод на реактора и директно влизат във фракционирането единица (вижте Фигура 3.2).


Основната формула на реакцията на хлориране е следната:
TiO2 плюс 2Cl2 плюс C→TiCl4 плюс CO2
и
TiO2 плюс 2Cl2 плюс 2C→TiCl4 плюс 2CO
Вторият етап в производствения процес е етапът на дестилация, тъй като първичният TiCl4 от етапа на хлориране трябва да бъде допълнително пречистен. Пречистването се извършва чрез фракционна дестилация на TiCl4, както е показано на фигура 3.2, която показва двуетапен процес на дестилационно пречистване. Първата стъпка е да се отстранят примесите с ниска точка на кипене, като CO и CO2, а втората стъпка е да се отстранят примесите с висока точка на кипене, като SiCl4 и SnCl4. Пречистеният TiC4 се съхранява под защитата на инертен газ до употреба.
Следващата стъпка в производствения процес е редуцирането на TiCl4, процесът Kroll. Пречистеният TiCl4 се добавя към реактора, пълен с метален магнезий и пълен с инертен газ. При нагряване до 800 ~ 850 градуса възниква следната обща редукционна реакция:
TiCl4 плюс 2Mg→Ti плюс 2MgCl2
Реакцията всъщност завършва със следните две стъпки:
TiCl4 плюс Mg→TiCl2 плюс MgCl2
следван от
TiCl2 плюс Mg→Ti плюс MgCl2
Схематичната диаграма на редукционния реактор на Kroll е показана на фигура 3.3. Редакционният реактор отляво е свързан с вакуумния дестилатор отдясно. Реакцията на редукция е изследвана за първи път от Крол в края на 30-те години на миналия век и процесът на редукция на TiCl4 с Mg все още се нарича процес на Крол. Крайният продукт метален титан, редуциран чрез горната реакционна формула, е доста чист, но чистият метален титан ще се смеси с MgCl2. С напредването на процеса на редукция на Kroll по-голямата част от MgCl2 се отстранява непрекъснато, но има определени остатъчни количества, тяхното отстраняване ще бъде обсъдено в следващия етап на пречистване на титанов метал.

Тъй като реакцията на редукция е екзотермична реакция, скоростта на добавяне на TiCl4 към реактора, съдържащ Mg, трябва да бъде под контролируема температура, което е необходимо, за да се предотврати образуването на плътни твърди реагенти и да се възпрепятства изпаряването на други продукти. Продуктът от тази реакция е смес от метален титан и MgCl2, наречен "гъбест титанов блок", който е продукт на процеса на Kroll.
Още през 1910 г. Хънтър потвърди, че TiCl4 може да се редуцира с разтопен натрий и този метод за получаване на гъбест титан се нарича метод на Хънтър. Между 1960 и 1995 г. по този метод е произведено голямо количество гъбест титан. Понастоящем няма фабрики за широкомащабно производство на титанова гъба, използвайки този метод, главно защото използването на магнезий като редуциращ агент е по-привлекателно от използването на натрий от икономическа гледна точка.
Следващата стъпка в производствения процес е пречистването на металния титан, тоест отстраняването на остатъчния MgCl2 от гъбестия титанов блок. MgCl2 може да бъде отделен чрез един от следните методи: киселинно извличане, продухване с инертен газ или вакуумна дестилация. Първият метод използва преференциалната разтворимост на MgCl2 в киселинни разтвори и MgCl2 може да бъде отстранен от фрагментираната титанова гъба чрез метод за разделяне на излугване, който вече не се използва широко. Други методи имат предимството да отстраняват MgCl директно в реактора на Kroll. Тези методи се възползват от високото налягане на парите на MgCl за селективно отстраняване на MgCl чрез изпаряване, последвано от кондензация за възстановяване на Mg и Cl от гъбест титан, а правилото за инертен газ е да се използва аргон като носител за транспортиране на парите на MgCl2.
Фигура 3.3 е схематична диаграма на процеса на вакуумна дестилация (VDP). В този процес гъбестият титанов блок се нагрява под вакуум в реактора на Kroll отляво. По това време летливият MgCl2 и излишният метал Mg се причиняват от налягането на парите и се кондензират в друг съд (вижте десния съд на Фигура 3.3), който след прясно добавяне на Mg служи като реактор на Крол за следващия период на редукция, докато контейнер с титанов гъбест блок отляво на фигура 3.3 се заменя с празен резервоар, което е полунепрекъснат процес с икономически предимства. Сред трите процеса на пречистване на титанова гъба, блокът от титанова гъба, обработен чрез процес на вакуумна дестилация (VDP), има най-ниското съдържание на летливи вещества. Поради масовия трансфер в реактора при процес на вакуумна дестилация (VDP) при висока температура (700~850 градуса), т.е. титановата гъба наистина ще абсорбира малко количество Fe и Ni от реактора от неръждаема стомана. Сред суперсплавите Ni е особено нежелан, тъй като съдържанието на Ni над границата намалява неговата якост на пълзене, което е вярно и при синтероването на гъбести титанови блокове.
И в двата процеса (продухване с инертен газ и VDP) Mg и Cl2 се възстановяват и рециклират. Понастоящем производството на титаниева гъба чрез редукция на магнезий по същество е постигнало партидно производство в затворен цикъл, но е необходимо да се "смеси" подходящо количество Mg и Cl2 между партидите.
Последната стъпка в производствения процес е раздробяването и сортирането на титановата гъба. След отстраняване на излишъка от Mg и MgCl2, обемната титанова гъба се натрошава на гранулиран метален титан. След раздробяване и класифициране, по-грубите видове титаниева гъба се нарязват, за да се намали допълнително техният размер. Операциите по раздробяване и срязване се извършват във въздуха, но трябва да се внимава, тъй като титанът е потенциално пирофорно вещество и всеки източник на запалване, който възниква по време на операцията, ще създаде богати на азот области и ще замърси титановата гъба, което ще доведе до последващо топене дефекти. По-високата работна температура на процеса VDP затруднява сегментирането на блока от титанова гъба. Освен ако няма специално искане, производителите на гъбен титан няма да преследват производството на продукти с действителен среден размер на частиците по-малък от 3~5 см, което не само елиминира оперативните разходи за по-нататъшно смачкване и срязване, но също така избягва риска от пожар в гъбения титан по време на тези операции. . Желаният или специфичният размер на частиците на титановата гъба зависи от крайния продукт, който ще бъде произведен. Едрозърнести видове (до 2,5 cm) титанова гъба могат да се използват за производство на търговски чист титан (CP титан) и повечето стандартни степени на титанови сплави. В полета с висока производителност, като лопатки на авиационни двигатели, се изисква по-малък размер на частиците (максимум 1 cm) от титаниева гъба, което се основава главно на отчитането на дефекти в стабилността на процепа при прилагането на материали за лопатки. Размерът на частиците на такъв гъбест титан е както е показано на фигура 3.4.

За производствения процес на други титанови метали се провеждат изследвания от много години и повечето от изследванията са посветени на намаляване на производствените разходи на гъбест титан, но като цяло са неуспешни. Електролитното (наричано още електродобив) производство на титан е привлекателен пример и Dow-Howmet успешно построи пилотен демонстрационен завод в Съединените щати между 1975 и 1985 [3.3], Поради спада на пазара на титан по това време, не може да се осъществи мащабно производство. Следователно може да се каже, че всъщност не е реализирана система, която е достатъчно надеждна, за да предприеме широкомащабно електролитно редуциране, и проблемът, който трябва да се провери, е да се запечата голямото електролитно редуциране. Способността на клетката да поддържа чиста работна среда и дълготрайна стабилност на електрода.
В допълнение, последните усилия за производство на титан с висока чистота чрез електрорафиниране са много успешни както технически, така и икономически. Електролитното рафиниране първо разтваря нечистия титан в електролит и след това го отлага отново като титан с висока чистота. Чрез внимателно контролиране на условията на отлагане и чистотата на електролита може да се получи продукт с висока чистота и този метал с висока чистота може да се превърне в мишена за разпръскване за производството на електронни устройства. Икономическата осъществимост на електролитното рафиниране на титан е, че потребителите, които използват титанови материали с висока чистота, използват относително малко количество от този продукт с висока добавена стойност, което е напълно различно от приложението на структурни материали по отношение на икономичността.
В момента се проучва задълбочено нов процес за получаване на гъбест титан, който се нарича електродеоксидация (EDO)TM. Процесът EDO използва разтопен резервоар от разтопен CaCl2 и графитен електрод за отделяне на кислород от йони, съдържащи титанов оксид, чрез електролиза, като по този начин превръща уплътнения или синтерован TiO2 катод в титан, а порестият метален титан се утаява върху оригиналния катод след реакцията . По принцип, ако съдържанието на кислород в желания легиращ елемент се смеси с катоден кислород и се редуцира електролитно с TiO2, тогава този процес също има способността да се подготви предварително легирана титанова гъба, но ефектът, постигнат чрез този процес, е много ограничен и възможността за широкомащабно производство все още трябва да бъде анализирана и обоснована, въпреки това процесът е вълнуващ поради няколко причини. Първо, той може да подготви предварително легирана титанова гъба, която ще пропусне стъпките на подготовка на титанова гъба, смесване на легиращи елементи, механично уплътняване и т.н., всички от които са за подготовка на първоначални електроди за топене за топене на метални слитъци, което ще значително намаляване на производствените разходи; Второ, процесът има способността да добавя легиращи елементи (като W, Cu и т.н.) към титан, което е трудно да се практикува за традиционни метални блокове, които ще бъдат обсъдени по-късно. Новият процес отваря възможността за едновременно избиране на множество легиращи елементи, което преди беше невъзможно да се предвиди поради ограниченията на топенето. Техническата осъществимост на процеса EDO е потвърдена, но много детайли след мащабиране, от възпроизводимостта до производствените разходи, все още изискват задълбочени изследвания и анализи. Въпреки че не е ясно дали процесът EDO ще бъде наличен в търговската мрежа в бъдеще, той се споменава тук поради революционните промени в него.
Свържете се с нас за повече информация. Благодаря ти
Никол
Компания: Baoji Jimiyun Dynamic Co., Ltd
Държава: Китай
Добавяне: Baoti Road, Jintai, Baoji City, Shaanxi, Китай
Cel: плюс 86 13369210920
Gmail:nicole@jmyunti.com
Уебсайт: www.jm-titanium.com









